Когато украинците влезли в резиденцията на Янукович, те се шашнали от ширещият се разкош. Златни кранове в банята, езера, лодки, частен зоопарк - всичко това им събрало очите. Интересно, а те какво са очаквали? Може би библиотека превъзхождаща Ватиканската?!
     Всички "бизнесмени" и политици в бившите соц. страни, страдат от абсолютен дефицит на идеи. Уменията им приключват със свиването на парите. След това, акъла им стига дотам да си правят златни санитарни възли и толкова (или в българския случай - да си построят сарай, барбекю и да си спретнат сватбата на стадион, канейки 10-тина хиляди изключително близки роднини и приятели).
     Нелепо е да се очаква от такива хора, да поемат примерно финансирането на някой родилен дом, детско отделение или да използват собствени пари и връзки за да отворят болница за бедни хора. Това не им е приоритет. Ценностната им система вие срещу подобна нелепост.
     Загубенякът Бил Гейтс, е дарил около 30 милиарда за различни благотворителни каузи и продължава в същия дух. Използвайки своята фондация, финансира над 150 научни разработки из всички области, включително и медицински изследвания. След  неговата смърт, 95% от богатството му ще бъде дадено за благотворителност.
     Политиците по света също не остават по назад. За фондациите и благотворителните инициативи на бившите американски президенти и техните съпруги да не говорим - всеки може да прочете по въпроса.
    В първата десетка по благотворителност ще намерите САЩ, Канада, Ирландия, Великобритания, Холандия и прочее, но не и България, Украйна или Русия. Силните на деня в страните строили "най-хуманният" строй, отбягват категорично благотворителното безумие. Тук фондациите се изполват за всичко друго, но не и по предназначение.
     Както се казва, някои разлики просто се набиват на очи. Златен кенеф - боже господи!

затова и капитализмът им е такъв - комунистически. Мой добър познат журналист по времето на комунизма неочаквано се беше натъкнал на факта, че най-големите гратисчии в градския транспорт се оказали бивши депутати. Почти половината от тях си преправяли картите, за да не плащат прословутите билетчета от 6 стотинки, с които ни проглушиха ушите в какъв рай сме били живели, само дето не сме били забелязали. Е, какво друго да се очаква от хора с подобен крайно разтеглив мащаб на измерване според ползата за другите и за себе си?