"Толерантността към нетолерантността ни доведе дотук."

                                                                                                     Иван Бедров



        "Хотелось как можно лучше, а получилось как всегда" - казват руснаците и са прави. Те разбира се знаят най-добре -  имат несравнимо по-голям опит  в изтърпяването на садистично-инфалтилни управления и техните последици. От ключово значение е водка да има достатъчно - тогава не са страшни нито Сталин, нито Берия или Брежнев. За Путин въобще и да не говорим - вярно учи се, но още е малък.
      Да му мислим ние българите, дето не признаваме водката за единственото  лекарство, а пием примерно ракия и то с мезе  - така и си ходим с непритъпени усещания, искайки невъзможни неща. Но русофилите са прави - въпреки различията в алкохолния вкус, българите и руснаците си приличаме доста - и едните и другите се водим от емоциите повече отколкото трябва. И при двете нации разумът изостава чувствително  при вземането на важни решения, та  караме неразбиращите европейци само да гледат и да мигат на парцали.
        Някои неща могат да се случат само в двете братски страни. Само у нас може бивш охранител с неясно минало да стане министър председател; партията разсипала неколкократно държавата  да продължава да управлява заедно с етническа терористична групировка и с любезното съдействие на един нискостеблен истерик, незнайно защо наречен "националист".
     Само в Русия, о.з. полковник Александър Михайлов, бивш служител на елитния отряд Алфа може да каже, че Путин му се вижда "мекушав и че на страната трябва някой като Сталин. Какво ли би се случило в Германия, ако някой от шефовете на  Kommando Spezialkrafte се изцепи публично, че Меркел е много мека и на страната и трябва Хитлер?
    Колко е по различно  да си примерно германец или англосаксонец - знаеш кое е добре за държавата, следователно и за теб и го избираш.Не влагаш носталгични, идеологически и всякакви други непродуктивни чувства. От тях полза няма, те не пълнят хазната и съответно не са ти нужни. Хората залагат на реализма и печелят.
    Ние реализма го признаваме само ако е социалистически - за нас той е единствен. Всичко останало са измишльотини я на Сорос, я на някоя друга платена капиталистическа гадина, целяща да съсипе хубавата ни страна.
     Ходи и обяснявай на такъв, че от  "хубавата ни страна" нищо не остана - природните красоти изчезнаха почти напълно заедно със социализма, дебело бетонирани от безогледни печалбари имащи законите за пречка, а пословично трудолюбивите и интелигентни българи все още ги има, но не в България - няма никакъв шанс да те разбере. Странно е, но е така.
     Такива сме си българите - нелепи и парадоксални. Но пък знае ли човек, може пък в това да е чара на нацията ни?!