"Алкохолът и социализмът са като кучето и котката - не се 
                       понасят, но  живеят под един покрив" - Ивайло Петров


    Навремето, подобни бисери не бяха рядкост из кръчмите на соцдържавата - види се,  управляващите тогава са схващали добре, какви са страничните ефекти от Българо-Съветската дружба. Казвам това без грам политическа ирония -  българите сме се научили да пием индустриално от руснаците.


     "Списък на лицата, на които да не се сервира алкохол" - въпросният списък, пък висеше из повечето селски кръчми и вадеше на показ хората, пленници на дребни житейски слабости - основно алкохолни. Идеята беше, кръчмарят като види лице от списъка, да му сипе една "бърза" ракия под масата и след това скоростно да изрита алкохолно зависимият, преди да се е олял публично. Така образът на умерено консумиращият спирт строител на утрешния ден, до известна степен оставаше приемлив за случайният наблюдател.


      Ако сте преравяли сервизите на баба си, със сигурност ви е направил впечатление размерът на чашките за ракия. Едни такива малки, губят ти се в ръката и надали събират повече от десетина грама питие (ние рожбите на съветските стандарти, им викахме "състезателни") -  в тях се е пиело преди Девети Септември.


      Явно е, че хората от предсоциалистическата ера са ценяли високо сладките приказки, съчетани с приятна компания и добро домашно питие. Консумирали са го в умерени количества, добре изстудено, със салата, та да си вървят и приказката и аперитива заедно. Наслаждавали са се на общуването и никой и не си е помислял да "направи главата".


     Харно, ама дошъл социализмът и започнали едни тригодишни петилетки, едни насрещни планове, животът се изнервил и хората приели "руският почин" за справяне със стреса - 2х200 бързо, няколко пъти на ден, на гладно, без мезе и резултатът от ударната терапия не закъснял, българинът се впиянчил и се наложило  да се пишат лозунги из кръчмите.

     "Руското лекарство" и днес се използва повече от всякога. Седнете сутрин някъде, където сервират алкохол и за половин час ще преброите поне десетина добре облечени граждани, които удрят по едно-две  за "отскок" и отиват на работа, вече неподвластни на стреса за следващите два часа.

     Ако считате, че "руска връзка" в пиенето ни няма, следващият път, като минавате през Сърбия или Македония, обърнете внимание, братята в какви чаши си пият ракията. Отидете на гости на някой сърбин и той ще ви сипе в чашките на "баба" ви. Западните ни съседи не са били тясно свързани с братята от изток и съответно и пиенето им е останало такова, каквото е било характерно за Балканите - за удоволствие, в малки чашки, с добра компания и  сладка приказка.....

с това, че можем да пием много. И комай с нищо друго.
Но темата е много сериозна ( въпреки, че изглежда лековата ).
За руснаците мога да кажа, че болшинството от тях пият с единствената идея, да се напият колкото се може по-бързо.
Докато при нас все пак има някакви "условности" - добра компамня, сладки приказки, салати, гевезелъци, въобще болшинството от нас се опитват да "удьлжат" момента, а не да паднат под масата безсъзнателни.
Съвсем сериозно, пак казвам, че темата е дълбока и изисква много опит и знание.
Има например изследване ( иска ми се да дам линк, ама не мога ), което казва, че, нивото на ензима "алкохол дехидрогеназа" ( отговарящ за разграждането на алкохола в човешкия организъм ) е най-високо в страните от Балканския полуостров.
Тук пак се отваря една друга тема, но замислете се, защо всичките азиатци, индийци, севррни индианци, латино расите и т.н. хич не са от тия дето "даянат" ?
Не че това е някакъв повод за гордост, така ни е родила майката природа...
но мисля, че ние ( все още ) се опитваме да държим някакъв баланс...

В Русия започват спорта още от Петър, като държавна политика за набиране на войници. Днес вече е определено международен "спорт" упражняван без значение системата. Например в една Англия днес ми е трудно да кажа, че пият по малко от руснаци, а има още доста примери. Още в петък вечер пъбовете им са заредени с чакащи събитието и това до неделя. Има си и перманентно пияни. Масова психика е да се хвалят , колко много са се напили и старали. Непонятно и потискащо но факт.

И разбира се, че това е челният Съветски опит у нас!
Само като се разходиш из Слънчев Бряг вечер и ще видиш стотици руски копелета от руснаци емигранти в някой западни страни, как вече развращават и западните демокрации.:-))

Честите ми посещения в Германия, ми дават основание да ти споделя,че там има точно толкова пиячи до "насиране", колкото у нас. Сигурно Мюнхен е в "бивша" Източна Германия, както и Кьолн....

Що се отнася до пиенето преди _ти септември 1944 г. ще се обърна към класици на българската литература - Вазов, Ботев,Каравелов, Елин Пелин, Чудомир.....

"Човешката душа, ако я не поиш, она те не слуша"

Що се отнася до Сърбия и Македония, според мен, просто бъркаш генерално! Четири години по "ембаргово" време съм изкарал там. Освен сръбската скара и македонското "тафче - графче", да не ти обяснявам за това, как се пие "Лозова", "Вилямова", "Тиквешка", как се жулят литри "шприцер" и пиво.

Съжалявам, но считам, че да си изсмучеш от пръстите идеологическа зависимост между пиене и обществено политически строй е жонглиране с факти, при това на кръжочно ниво.

Нищо не изсмуквам от пръстите си - та какъв размер викаш, бяха чашките за ракия на баба ти? Може би вази от 250 грама и дядо ти е удрял по две - три без мезе, за блясък в очите?
Колкото до сърбите - може да си забравил, а може и да не си знаел, но едната половина от мен е сръбска и имам изключително добра представа, кой как пие. Изцепки има навсякъде, дори и в Иран, но това не е правилото за конкретната страна. Затова, когато ходиш в западните ни съседи си подбирай компанията, за да не трупаш грешни впечатления.
Отвори си пак и Ботев и Вазов, че и Чудомир и прочети пак, кой как пие и най-важното - какво пие.

малкото количество слънцегреене води до по малко количество серотонин, мелатонин и други подобни "развеселители"в мозъка. Посочи една северна или дъждовна страна където да не се пие зверски. Първата година като студент в Ленинград /тогава/ се бях шашнал като гледах как в неделя следобед товарят филандци на автобусите пияни като мотики. Същото можеше да се види със шведи в Прибалтика, но там по море. Отскочи до Слънчев бряг или Несебър и виж какво правят англичаните. Впрочем Русия е огромна територия. Слезни в южните и райони и ще видиш, че там се пие далеч по умерено.
Вероятно имаш под ръка бюлетини на СЗО. Отвори на депресии и виж кои ширини са най подвластни на меланхолията, а от там на алкохол и други опиати. Ще разкажа нещо любопитно според мен.
Не знам дали си забелязал, но когато руснаците търсят компания за пийване често докосват с пръсти шията си. Това идва от времето на Петър 1ви. Той имал много добър корабен майстор, който обаче бил любител на чашката. Често ял здрав бой в кръчмите защото свършвал парите, но продължавал. След боя бил често нератоспособен. Тогава Петър 1ви му слага печат на шията който печат му давал правото да пие безплатно навсякъде в Русия. Та влизал майстора в кръчма, показвал си печата и му сервирали безпроблемно пиене и мезета. От там и до днес този знак. Уточнявам , че това се е случило доста преди 17та година

Здравей, баш ми е драго, че се отби. Знам за печата на Петър I - това показва само, че руснаците са си пияници открай време, а социализмът само е изострил състоянието им. За Скандинавието си прав, но България географски е по близо до Гърция, Италия или Испания, а за тях не е характерно "индустриалното" пиене. А и нямахме късмета, примерно някоя Шведска партия да вземе, та да ни чертае "светлото бъдеще", ами налетяхме на КПСС. Поздрави!