Много съм мислил за руската интелегенция. Тя изглежда е най продуктивна когато е под натиск. И царска Русия, и съветска Русия както е галила цитираната прослойка , така и се е разправяла по най брутален начин.
За репресиите и си прав , и не си прав.
Какво имам предвид.
-Пастернак:
Истина е че "доктор Живаго" не е видял навреме бяр свят В Русия, но истина е и другото-Пастернак е сред най побликуваните автори, кавалер е на много ордени и лауерат и на Ленинска, и на Сталинска награда. Оторизиран е лично от Сталин единствен да превежда грузинска поезия.. Има всички достоянията на най -високата номенклатура .
Булгаков също има спрени книги, но от друга страна е директор на МХАТ до смърта си.
Колкото и да звучи парадоксално, Шолохов има повече административни и партийни проблеми от горните двама. Те са безпартийни, а той народен представител и член на ЦК. За персонажа на Григорий в "тихия дон "си има голями неприятности. Силен образ, а не е комунист, извън семейна връзка, и не податлив на превъзпитание:)))
Макар Нагулнов в Разораната целина също е бунтар и прочее. Карали са автора да го промени , то той у оггказал. Впрочем Брежнев го спасява от по сериозни репресии.
С коментара си искам да кажа, че не са еднозначни отношенията на властта в Русия със своите творци. А и обратната връзка е противоречива. Ето например Пастарнак който минава за десидент такива думи е написал за Сталин веднага след кончината му каквито нито един партиен автор не е публикувал. При това ги пиша в личния си дневник. Тоест изплакал е борката си деликатно и насаме. Елена Бондар впрочем също.

Говореше се преди Десети, че реставрирането на капитализма ще освободи инициативата и хората ще засеят всяка педя земя, ще процъфти културата и изкуството, науката ще сияе... Вятър и мъгла. Единственият ни дисидент след "Фашизмът" не написа нищо популярно, а Кръпката си купува марково и кротко си поминува. Певците започнаха да клатят домати и в краен случай да прекроят някой евъргрийн от шейсетте, а учените търсят нещо по програма и изобщо не мислят за стратегии.
Сигурно и България ще роди Нобел и Нобелови лауреати, ама друг път. Сега си трошат главите за да оцелеят в капитализма. Пак дано оцелеят. Стискам палци.
А предвзетото отношение на Нобелевия комитет към социалистическите държави си е било открай време. Представяте ли си Оскар през 1970 да вземе антивоенен виетнамски филм?