Чу се далечен шум,мярнаха се чифт фарове и докато се изкашлям метровлакът се опна от единия край на станция "Сердика" до другия.Хората,които до този момент го причакваха търпеливо като гладен канибал бял мисионер,се струпаха на вратата.Както е казал шопът - "и сам да съм,па че се бутам".Както се казва - час пик.

Метрото в София.Безспорно добра придобивка вкарваща нещо подобно на улеснение в живота ни.Освен транспортна функция до голяма степен поне за мен играе роля на социална витрина.Доста  различно сутрин и вечер,отразява чудесно хорските усещания и настроения.
    
     Рано сутрин е,а възрастни жени нямащи пари за ендопротеза вече се тътрят неуверено, приклекнали като немски овчарки и бързат колкото могат към поредната хранителна промоция.
     Невероятно,но дори и тинейджърите не вдигат обичайният шум около себе си - атмосферата е такава,че не го допуска.
     Всеки е втренчил поглед нанякъде и здраво стиснал останките от нелекуваните си зъби,се мъчи да изтърпи още един безсмислен ден от проваления си живот.Четящи,слушащи музика или просто играещи си с телефона хора,са се запътили незнайно накъде.Разговорите, до колкото ги има,изключват напълно темите - тази година ще ходите ли на море и къде ще бъдете за празниците,защото всеки знае - пари няма.Или ако има - дали ще стигнат за поредната "енергиина" сметка,а и децата трябва да учат за да не са като нас....
     А какви сме ние - инженери,учители и лекари или просто хора със средно образование,които трудно могат да минат дори за нещо подобно на средна класа  и живеещи без илюзии и без мечти.Явно някой успя за 23 години да унищожи напълно стремленията и социалният оптимизъм на хората и да ги замени с какво - може би с инстинкт за оцеляване?!
     Сутрин как да е - хората вимат някаква енергия и горе-долу се държат.Но вечер! Отпуснати рамене,празни погледи и никакъв тонус.Почти никой не говори.Захабените обувки покрити с прах.Цялостно излъчване  като в документален филм за откарвани в концетрационен лагер.Това са гордите жители на най-бедната европейска държава.

      На другият полюс - политици.Празнува се успешният и изстрадан избор на служебно правителство ( трудно се намериха мераклии,та затова).Лекета с италиански костюми и ръчно шити обувки,гордо пристъпват пред камерите.На ръката - часовник семпъл модел.Фирмата няма значение,стига да е швейцарска и цената да започва от 40 000 евро.За сметка на това часовникът се носи на дясната ръка - така когато политика се ръкува или ръкомаха той се вижда от повече хора.Жените с прически и дрехи с цена равна на месечният доход на две български семейства смутено зачервили бузи, се кипрят от двете страни на президента.Всички се държат все едно ще управляват Лихтенщайн,а не обрана България.Общите приказки пред камерите свършват бързо и новите управляващи заедно със старите се оттеглят да сръбнат френско шампанско,купено им от глупаците дето протестират по улиците.Така де,принципите са за наивниците - ние да се концентрираме върху яденето нали? И успяват - това им го признавам.Папкат и за живите и за умрелите и се гласят на 12 май,пак да се уредят за следващите четири години.
     Добре е,че хората поне спряха да се палят.До следващият път......